Големите имена във фризьорското изкуство
През 1600 година след Христа се ражда думата коафьор, а фризьорското майсторство, с изключение на за магично изкуство, е прието и за специалност.
Изкуството да поддържаш косата красива и да създаваш забележителни прически за първи път се появява в античните цивилизации и обхванатите с загадъчност страни, континенти и острови като Египет, Гърция, Азия и Хаваи.
През този интервал ( 1600 година след Христа) фризьорите правили и някой медицински и зъболекарски услуги. По време индустриалната гражданска война Марсел Грато (Marcel Grateau) основава първия апарат за къдрене, като техниката и до през днешния ден носи неговото име (от британски и френски marcel – къдрене на маша). Той е и фризьорът разпространявал по този начин настоящите ретро къдрици. По-късно Александре Годфуа измисля сешоара , а в Париж е открита първата професионална академия за фризьори. С настъпването на Великата Депресия, през 30-те години на предишния век, доста фризьорски салони затварят порти, а част от козметичните компании, създаващи професионални артикули за коса, стартират произвеждане на бои за домашна приложимост. Въпреки разрастването на този пазар и до през днешния ден фризьорите са експертите, които познават в елементи структурата на косъма, другите видове коса и могат да реализират мечтания цвят и форма без да й навредят.
Историята на модата при прическите може да се наблюдава и при другите императори. Малко прочут е фактът, че прически са правени и на брадите на високо поставените чиновници или на такива, които са с висок публичен сан.
От времето на Римската империя до Средновековието, множеството дами са оставяли косата си толкоз дълга, колкото тя естествено е можела да пораства.
Постепенно стартира и третирането на косите с химични материали. Прехвърляме се във Френския двор като знак на суетата и модата. Жените стартират да употребяват разнообразни оцветяващи артикули от биологично и химическо естество. За оцветяването в тъмни тонове са употребявани отвари на разнообразни растения, едно от които е кестенът. Най – забавното е, че за изсветляване на косата е употребен даже живак.
Между края на 15 и началото на16 век доста високата линия на косата на челото се е считала за привлекателна. Приблизително по същото време европейските мъже постоянно носят завършена коса не по-дълга от раменете. В началото на 17-ти век мъжките прически се удължават, като вълните или къдриците се смятат даже за желателни.
ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА ВЪВ ФРИЗЬОРСКОТО ИЗКУСТВО
